Романистът Джоузеф Конрад е роден на 3 декември 1857 г. в Бердишов (днешна Украйна) като Йозеф Теодор Конрад Корженовски. Израства в окупираната от Русия Полша. Баща му е разорен аристократ, писател, преводач и борец срещу окупаторите. В един момент е арестуван заради патриотичната си дейност и изпратен в Сибир. Малко след това майката на Йозеф се разболява от туберкулоза и умира. Баща му се завръща в Краков и умира четири години по-късно.

Конрад е отгледан от чичо си в Швейцария. На 17 години напуска училище и става моряк във Френската търговска флота. Замесва се в контрабанда на оръжие и политически заговори. През 1878 г. постъпва на работа на британски кораб, за да отиде на военна служба във Франция. Няколко години по-късно става капитан, а след това и британски поданик. В онзи момент си променя името на Джоузеф Конрад.

Писателят умира на 3 август 1924 година. Днес си спомняме думите, които ни завеща...

Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.

Аз не чета рецензиите за книгите си. Измервам ги на дължина.

Ако човек не вярва в успеха, той има малък житейски опит.

Да бъде проклет този човек, чието сърце не е научено на надежда, когато е бил млад, да обича и да използва своето доверие в живота.

Бог е за мъжете, а религията — за жените.

Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.

Действието е утеха. То е враг на мислите и приятел на илюзиите.

За човека трябва да се съди както по неговите приятели, така и по неговите врагове.

Всяка една нация е известна на света преди всичко със своите пороци.

Решената загадка става баналност.

Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се намери в работата – шансът да намеря себе си.

Всички хора са братя и затова знаят твърде много един за друг.

Целувката е това, което е останало от райския език.

Човешката душа е способна на всичко, защото в нея се съдържа всичко – цялото минало и настояще.