Градът на 14-те бели кули, където всеки камък е запечатал красотата на една отминала епоха. Сан Джиминяно е перлата на Тоскана, нейната гордост
Така, както природата може да рисува и твори, дори и най-талантливият художник не би могъл с четка в ръка да пресъздаде единствения по рода си град в света. „Средновенковен Манхатън“ е нейно творение - изящно и безмилостно съвършено.
Ако ми позоволите, нека ви заведа там, откъдето ще си тръгнете, но сърцето - то ще остане завинаги. Градът на 14-те бели кули, където всеки камък е запечатал красотата на една отминала епоха. Сан Джиминяно е перлата на Тоскана, нейната гордост. Кацнал на стръмен хълм, в чието подножие плодородната долина Вал д‘Елза продължава да „ражда“ своите маслинови и лозови масиви. Приведени от тежестта гроздове попадат под силните лъчи на неумолимото слънце. Със звън се изсипват стада овце, които допълват иначе богатия пастортален пейзаж. И всичко това старателно подрязано и подредено, наподобяващо природен гоблен от стотици нюанси, вплетени в една измумителна картина.
Като на сцена от филм се редят и редуват неизчерпаеми гледки, коя от коя по-романтични. А криволичещият път до сърцето на Средновековието е "пазен" от стройни и високи гвардейци - кипарисите.
Градът е укрепен с мощни крепостни стени, които съхраняват своето вековно наследство, но все пак позволяват на любопитното човешко око да надикне и да се потопи в тази мистика.
Място, в което всеки пътешественик бива отвлечен от времето, което ще го отведе към едно сюрреалистично измерение, и гарантирам ще му бъде трудно да се върне към реалността. Дори сладоледът от босилек и горски малини няма да помогне, но за него - малко по-късно. Влизайки в градчето с население от 7000 души обаче, си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.
Още щом прекрачих входа на една от крепостните стени, няма да крия, очите ми се напълниха със сълзи, защото понякога човек е безсилен когато стои пред нещо толкова красиво. Тесни калдъръмени улички, преходи между каменни къщи като в лабиринт, който не знаеш къде ще те отведе и на какво ще се натъкнеш. Не можех да откъсна очи от пълзящите цветя по балконите на къщите, чиито отронени мазилки някак ми се струваха романтични. Почувствах се като във филм на Виторио Де Сика, препускаща по улиците, а над главата ми постоянно се веят току-що извадени от пералнята дрехи, хората са навън, а от прозорците на къщите вятърът разнася аромата на домашно приготвено рагу от глиган.
И докато лабиринът те води до непознати места, в един момент се озоваваш на площада Пиаца дела Чистерна. Името му идва от кладенеца, издълбан през 13 век, пред чиито стълби няколко века по-късно можеш с удолствие да се насладиш на най-вкусния сладолед в Италия. Опашките са дълги, но чакането си струва, защото не всеки ден се случва на човек да яде ванилов сладолед с шафран и кедрови ядки или сладолед с горгонзола и орехи или просто босилек с диви малини.
Ценителите на виното ще се окажат сред безброй винарни, пръснати из тесните улички, приканващи ги да се слеят с примамливата атмосфера при производството на прочутото бяло вино, изключително цененото от Данте Алигиери и Бокачо „Вернача ди Сан Джиминяно“. Не си тръгвайте оттам, без да сте опитали местните деликатеси от глиган. Не забравяйте да станете горд собственик на ръчно рисувани керамични съдове или шал от 100% кашмир.
Но Сан Джиминяно не е място само за чревоугодници или ценители на гурме кухнята, но и за тези, които искат да се „хранят“ от изкуството. Защото това средновековно цвете продължава да „цъфти“ със своя омагсьосан кръг от музеи и галерии.
Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете. Топла и слънчева, пленяваща и завладяваща. А този град винаги ще стои гордо на онзи хълм, който ще се стремите да изкачите отново и отново! По-добре да видите нещо веднъж, отколкото да чувате за него хиляди пъти...