През годините филмите на ужасите често залитат в определено течение, докато дадени теми не се изтъркат до краен предел и тогава се появява следващият голям хит
Хорър филмите, макар да се водят нишови, имат огромна аудитория и често се радват на сериозен успех въпреки относително ниските си бюджети. Пореден пример за това беше „То“, който е правен само с 35 млн., а в бокс-офиса задмина редица скъпоструващи блокбъстъри.
През годините филмите на ужасите често залитат в определено течение, докато дадени теми не се изтъркат до краен предел и тогава се появява следващият голям хит, често роден в ума на някой независим артист. Ще видите, че и сред нашите примери има немалко такива филми. Приготвили сме ви петте хоръра, които промениха света на киното.
5. Нощта на живите мъртви (1968)
Ако сте любители на зомбитата, то трябва да знаете, че това е филмът, който на практика дава съвременната представа за живите мъртъвци. Класиката на Джордж Ромеро е правена с оскъдни средства, но това не й пречи да промени жанра изоснови и да повлече крак за безкрайно много подобни ленти, които се въртят по кината периодично до ден-днешен.
От сегашна гледна точка „Нощта на живите мъртви“ може и да не ви се види много страшен, но за своето време е бил доста отвъд „добрите нрави“ и хората трудно преглътнали някои от по-крайните сцени. Това, разбира се, направило филма още по-популярен.
4. Проклятието Блеър (1999)
„Проклятието Блеър“ популяризира жанра „Found footage“ и с джобни пари донесе милиони от киносалоните. Този филм със сигурност промени изцяло представите за „ужаси“ с иновативните си похвати.
„Found footage“ е онзи жанр, в който филмът представлява „намерен“ видео запис и ние виждаме любителски заснетите кадри на някои клетници, които са попаднали я на нещо, дето ги е изяло, я на някое друго животоструващо приключение. За хорър това е повече от въздействащ прийом. Трябва да отворим скобата и да кажем, че „Проклятието Блеър“ далеч не е първият филм, който е заснет с този модел, но някак си популяризира жанра и скоро се навъдиха последователи като REC, V/H/S и прочее.
Другата сила на филма е, че зрителите така и не виждат на екран самия ужас. Няма чудовище или специални ефекти, а единствено следим непрекъснатия, панически страх на главните герои. И това се оказва много по-въздействащо, отколкото да видим някой CGI демон или нещо такова.
Така че „Проклятието Блеър“ безспорно е крайъгълен камък в жанра и много от последващите хоръри са вдъхновени имено от него.
3. „Дракула“ (1931)
Така, както книгата за легендарния вампир е основополагаща в жанра, филмът пък е основа за цяла плеяда от чудовища да се покажат на големия екран. „Дракула“ се оказва голям финансов успех за „Юнивърсъл“ и скоро от студиото започват да бълват класическите си хоръри, които десетилетия наред владеят киносалоните – „Мумията“, „Булката на Франкенщайн“, „Невидимият човек“ и още, и още … Днес всички те са познати като Universal Monsters (чудовищата на Юнивърсъл) и се считат за основата на хорър жанра.
А самият Дракула е изигран блестящо от Бела Лугоши и до смъртта му всички го свързват с тази му роля.
2. „Психо“ (1960)
Не можем да говорим за ужаси и да не споменем шедьовъра на Алфред Хичкок. И тук не можем да твърдим, че тепърва се е измислило нещо ново, но някак си в съзнанието на хората този филм остава емблема на „съспенса“ и негов основоположник в киното. А незабравимата „сцена под душа“ и до днес си е ненадмината в това отношение.
Самият „туист“ накрая също променя представите на зрителите за драматургичния обрат. Да, от години криминалните филми използват този прийом, пък и „ужасите“ си падат по шантавия край, но за първи път публиката вижда нещо толкова неочаквано и така майсторски заснето.
„Психо“ не променя просто жанра, той променя до голяма степен представите на хората за киното. Не само как се изгражда напрежение в дадени сцени и как да бъдат заснети, но и се поглежда на разказването на историите и създаването на персонажите по съвсем нов начин. Не е случайно, че и днес, близо 60 години по-късно, си остава все така въздействащ.
1.“Хелоуин“ (1978)
До голяма степен съвременните представи на хората за хорър филмите лежат именно на „Хелоуин“ от края на 70-те. Това може би не е най-великата лента на света, но влиянието й над жанра е безпрецедентно и това никой не може да го отрече. Няма да е много далеч от истината, ако кажем, че „ужасите" могат спокойно да бъдат разделени на такива преди „Хелоуин“ и на такива след него.
В този филм видяхме неща като заснемане от гледната точка на злодея, убийствата на сексуално активни тийнейджъри и на младоци, злоупотребяващи с всевъзможни вещества, видяхме„Final Girl“ (популярното вече клише, когато последната оцеляла жена се изправя срещу убиеца) и т.н., и т.н. неща, които днес са едва ли не задължителни за филмите на ужасите. И отново изрично трябва да отбележим, че никой не е открил топлата вода, но именно това е филмът, който успешно популяризира всичко това.
Лентата също така се откроява с удивителната си атмосфера, която непрекъснато държи зрителите под напрежение, както и с фантастичната си музика. „Хелоуин“ към днешна дата се води „прототип“ за успешен филм на ужасите.