Вече ви разказахме за едно от най-удивителните кътчета на Стара планина:

Магията на Стара планина: Райското пръскало

Днес ви отвеждаме на ново пътуване, с което ще стигнем чак до центъра на България. Но нека да караме поред...

Този път ще ви разкажем как да си организирате 6-дневен преход из Централния Балкан. Всичко започва с желанието на група ентусиасти да покоряват върхове, да се наслаждават на природата и на неповторимите гледки, които се разкриват само отвисоко.

Набелязвате си маршрут, като включите отдавна желаните дестинации на всички участващи, стремейки се да се вместите в рамките на максимум 6-часов преход на ден, особено когато сте с деца. След това правите резервации в хижите и планирате отпуската си. За да стане още по-вълнуващо, може да пътувате с влак, тъй като логистиката с кола никак не е лесна предвид, че тръгвате от точка А и завършвате на 70 км от нея. Все пак, трябва да имате предвид, че този вид транспорт доста се е променил през последните 20 години и може да се окаже, че цялата влакова композиция се състои от един-единствен вагон и не предоставя особен комфорт.

Изходната точка е родният град на един от най-големите български революционери, а именно - Карлово, разположен в подножието на планината. Пътека през прохладната гора покрай Стара река ще ви отведе до хижа "Васил Левски". За да направите още по-приятен прехода, можете да се насладите на чаша топъл чай в х. "Хубавец" и х. "Балкански рози", които се намират по маршрута към хижа "Левски". Хижата е хубава, спретната, топла и уютна.

На следващата сутрин стягате багажа и потегляте към заслон "Ботев". Катерите се нагоре през гората, докато не свърши, и се озовавате на билото, откъдето се разкрива прекрасна гледка, която ви съпровожда през целия път – накъдето и да се обърнеш - планини, пътеки, хълмове, рекички, водопади. Ако все пак, по някое време решите да спрете и да си починете, може да се насладите на най-вкусните боровинки – собственоръчно откъснати, с дъх на планинска свежест.

Вървейки по виещите се пътеки, накрая се открива гледка към най-високия връх на Стара планина, в чието подножие се е сгушил заслон "Ботев". Ако не сте го посещавали преди, ще останете приятно изненадани от уюта, с който ви посреща, с топлите си стаи, баня и вкусна храна. Да не забравяме, че докато се наслаждавате на вечерята си, в повечето случаи се запознавате и с приятна компания на други посетители, с които при всички случаи ви свързва нещо, а именно - любовта към планината.

На третия ден от пътешествието, ще трябва да покорите върха, за да продължите към следващата хижа. Не се заблуждавайте, че е лято, пътят към върха може да ви изненада с вятър и студ, така че може да се наложи да си сложите шапки и най-топлите дрехи. Въпреки по-ниските температури, винаги си заслужава да стигнете до този връх.

Там приготвят най-вкусния чай – мнение, което не споделям само аз, а съм чувала и от много други планинари. Не пропускайте да го опитате! След като минете по билото на върха, ви очаква спускане, а по пътя си ще видите коне, крави и много често ще се изкушавате от многобройните храсти с боровинки, което определено не трябва да се изпуска, въпреки че малко ще ви забави.

Долу, в ниското, се намира хижа "Тъжа", в която ви очаква още една нощувка. Много е вероятно там да се срещнете с хора, тръгнали да прекосяват цялата планина – от Ком до Емине.

Преди да тръгнете за следващата точка, може да отскочите набързо до връх Марагидик, който се извисява непосредствено над хижата. Пътят до него и обратно не е толкова много и определено си заслужава да видите изгрева на слънцето, изкачвайки се нагоре.

Следва преход до една от най-хубавите хижи в тази планина – Мазалат. Не само хижата, но и преходът до нея е наслада за всички сетива. Опитвам се да намеря изразни средства, за да опиша магията на гледките по пътя, но не ми достигат слова. Има неща, които трябва лично да се изживеят. Самата хижа е разположена на билото – приветлива, уютна и гостоприемна. Много бях слушала за нея и отдавна исках да я посетя, но когато я видях, разбрах защо.

И така, приключението свършва с крайна дестинация Узана – географският център на България. Там пък може да видите най-редовните посетители - две лисици, които хижарката храни всяка вечер към 9 часа.

Пребродихме и тази част от Средния Балкан, с обещанието пред себе си да се завърнем пак, кроейки планове за нови покорени върхове и непознати нам маршрути.