Две години по-късно, през 1867-ма, величественият храм е почти завършен, а първото, което божиите очи ще видят пред него са…издигнати три бесилки.
Ден 14-ти, сряда, месец април 1865 година. Първият камък на църквата „Св. Троица“ в гр. Свищов вече е положен. Майстор Кольо Фичето ще съгради една от най-красивите църкви у нас. Две години по-късно, през 1867-ма, величественият храм е почти завършен, а първото, което божиите очи ще видят пред него са…издигнати три бесилки. На тях увисват храбрите свищовски четници от четата на Филип Тотю. Много свищовлии се включват към неяq когато войводата преминават близо до Свищов на път за Балкана, но когато турците я разбиват, в града настъпва кървава разправа.
За своята над 150 - годишна история храмът ще види първи освобождението ни от турско робство. Ще види и първия молебен за падналите за освобождението на Свищов воини, на който присъства и руският император Александър II. По случай черкуването си, той подарява 6 камбани, които са монтирани на построената от майстор Генчо Новаков камбанария. Първият български екзарх Антим I също посещава храма и служи и в него. На 29 май 1889 година търновският митрополит Климент, известен със светското си име Васил Друмев, участва в Светата литургия по случай храмовият празник на „Св. Троица“ и накрая произнася слово за Христовия мир и за светския мир, заради което е подведен под съдебна отговорност.
За строежа на църквата свищовлии заплащат 461 613 гроша. Иконостасът е дело на майстор Антон Станишев. Седемдесет и три икони са дело на свищовския художник и иконописец Николай Павлович, а над 120 на Нестор Траянов – зограф от Дебърската художествена школа. От двете страни на портала майстор Кольо Фичето е поставил въртящи се колони.
Устоял на толкова исторически превратности, през март 1977 година храмът почти рухва от земетресението във Вранча. Рухва, сякаш не може да издържи мъката от загубата на загиналите под руините на земетресението над 100 човека.
Сега църквата е възстановена в първоначалния си вид и отново е онзи вековен духовен символ, съхранил в себе си част от духа на възрожденците, частичка от присъствието на толкова велики личности пред годините, съхранил много от сълзите на миряните, чул толкова молитви, превърнал се в темел на православните ни ценности.