Когато бях дете, а и през по-голямата част от живота ми, посещавахме Южното Черноморие. Преди десетина години вкусих от красотата на Северното крайбрежие. Не мога да сравнявам тези две части от нашето море, тъй като всяка от тях има своя чар и обаяние.

Едно знам със сигурност обаче - и до ден днешен Северната част ме привлича по един неповторим начин. Когато я посетихме за първи път, заедно с моето семейство, отседнахме в Крапец – с неговите безкрайни, диви плажове. Разходихме се до Калиакра, Шабла, Камен бряг и стигнахме най-далечната точка – Дуранкулак.

Най-силен е споменът ми за плажа на Крапец, легендата за Калиакра, отвесните брегове на Камен бряг, ветропарковете и безкрайният низ от птици, накацали по жиците до езерото Дуранкулак. Радвам се, че след време продължихме да посещаваме Северните брегове на морето и всеки път откривахме още и още от неговата красота и чар.

Последния път там ни отведе любовта към снимките и успяхме да му се насладим преди началото на летния сезон, когато морето ни посрещна с неповторим тюркоазен цвят.

С дължината си от 2 км, нос Калиакра е една от безспорните забележителности на региона. Освен невероятния си природен релеф, флора и фауна, носът има и богата история, датираща от 4 век пр.н.е., когато тракийско племе е населявало областта.

Вероятно много от вас са чували и легендите за Калиакра: за 40-те девойки, скочили в морето от 70-метровите скали, за да не попаднат в ръцете на османските поробители или легендата за Свети Никола (покровителят на моряците), който бягал от турците, а Бог удължавал земята под краката му, за да избяга и така се оформил носът.

Болата – едно райско място, особено когато не е препълнено с туристи. Може да се насладите на прекрасен изгрев от високите скали, заобикалящи този закътан малък плаж.

Камен бряг – още едно място с отвесни скали с още по-интересния за посещение археологически резерват „Яйлата“ (в превод от турски плато). В местността се намира пещерен град със своите 101 скални пещери, наречени „жилища“, датиращи от V хилядолетие пр.н.е. Мястото е известно и със своите божури, както и с невероятна гледка към морето.

Тюленово – бряг, изсечен със скали, с интересното си скално образувание арката.

Шабла – известен със своя символ, фарът е разположен на най-източната точка на България, като в същото време е най-високият и най-старият автентичен действащ фар. Построен през далечната 1768 г., фарът предупреждава за плитчините между нос Шабла и Тюленово.

Дуранкулак – последното населено място преди границата с Румъния. Там се намира Дуранкулашкото езеро, което е разположено на миграционния път на птиците Via pontica, което го прави с огромно значение за опазването на 260 редки вида растения и животни.