Кратка народна история в 100 думи
Рубриката се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ - официален дистрибутор на Hörmann.
Две села. И двете с едно име – Стрезимировци. В едното живеят 53-ма, в другото -52-ма. От Стрезимировци в Стрезимировци се влиза през ГКПП „Стрезимировци“. Не е шега. Разделено на две село по силата на Ньойския договор. Намира се в трънско. 52-та са българи, 53-та българско малцинство в Сърбия. Един народ-два свята. В единия свят българите издигнали камбанария. Искали на върха й да сложат камбана. Да чуват и знаят 53-та оттатък, че не са забравени. От другата страна мълчали, чакали и плачели. Камбанарията все още стои в с. Слишовци. Но камбаната никога не забила. Никой не чул гласа й. Докато се събирали пари, дошла 1944 г и камбанарията осъмнала с пилон с петолъчка. Станала костница на антифашистите. „Ньойските“ българи останали сиротни, били забравени.
Днес петолъчката я няма. Камбаната също. Пак се събират пари. Оттатък едва ли някой чака тя да забие. Отсам камбанарията е в разруха.
Толкоз...100 години нямота...
Снимки на камбанарията, на която трябвало да бъде поставена камбаната. Камбанарията е строена с дарения.
Камбанарията след 1944 г. е покрита от всички страни с каменни плочи и на върха е поставен пилон с петолъчка.